Тайланд - 2 месеца ядене, приключения и мотори
Дълго време избягвах да посетя Тайланд, понеже предпочитам по-непопулярни дестинации. Бил съм в 5 югоизточно азиатски държави преди нея - Индонезия, Малайзия, Сингапур, Филипините и Виетнам. Но този път реших да ѝ дам шанс въпреки масовия туризъм там. Кацнах на летището в Банкок без план. На паспортната проверка нямах билет за изходен полет, както изискват правилата. Когато граничарят ме попита за такъв му казах, че искам да купя билет за влак до Лаос (много бекпекъри правят точно това). Той се посъветва с началника и след кратка дискусия ми би печат за два месеца.
Не знаех дали ще остана повече от седмица в Тайланд, но още в първите дни Банкок ме грабна с най-вкусната храна, която някога съм ял, с грандиозната си инфраструктура, изключителното ниво на ентъртейнмънт и контраста на малките улички с уличната храна в типично югоизточно азиатски стил. Започнах да наричам Банкок the many faced city (игра на думи от the many faced God по Game of Thrones), защото всеки квартал има различно лице.
- China town - хаос, улична храна до скъсване, едвам се разминаваш с хората;
- Iconsiam - най-якият ентъртейнмънт + най-якият местен пазар + супер преживяване на речен круиз;
- Моловете на Siam square - най-близкото нещо, което Банкок има като център. Просто е впечатляващо да се види цялата инфраструктура, всички взаимосвързани молове и скай трейнове. Тук започнах да осъзнавам колко по-напред е Тайланд в някои отношения спрямо Европа - впечатление, което само се затвърждаваше напред във времето;
- Ari - кварталът на средната тай класа, далеч от всички храмове и атракции;
- Silom - най-яката местна кухна;
- Khao San road - столицата на бекпекинга. Където един до друг са луксозният бар, дънещ мега силна музика, местният продавач на евтини дрехи и дюнерджията. Класика в модерната югоизточна Азия.
Добавяме и храмовете, разположени навсякъде в града, и получаваме един от най-впечатляващите градове в света. Не задължително красив тип Сингапур, но впечатляващ - да.
Мнението за Банкок е винаги противоречиво. Някои казват, че не си струва за повече от две нощувки. Други го обожават. Кои са прави? Естествено - вторите. Първите са отседнали в един квартал, видяли са само него, и правят проекция на целия град.
За мен най-впечатляващи остават контрастите. Като тази снимка например, която направих първия ден.
Или контрастът на луксозните автобуси, които крастосват града заедно с тези, приличащи на нашите соц чавдари. Но липсата на прозорци добавя специфично югоизточно азиатско усещане.
След 8 дни в Банкок се преместих на о-в Koh Tao. Взех автобус + катамаран от Lomprayah, комбо билет с нощен VIP автобус. Много по-практично от самолет. VIP автобусите се оказаха голям травъл хак в Тайланд. За съвсем малко повече пари сте в автобус с малко на брой хора, седалките са супер луксозни и лесно се спи. Koh Tao е типичният райски остров. Един ден обиколка с мотор из острова, два дни шноркелинг трипчета, един ден релакс и масажи, един ден възстановяване от ненормално парти, и то времето си мина. Отседнах в парти хостел - Nomads Koh Tao. Всяка вечер нещо организирано, обикновено свързано с пиене. Забавно беше, но осъзнах, че вече не съм много на тази вълна.
Не успях да се connect-на така с другите бекпекъри, както го правех при предишните ми пътувания. Една вечер чух следната фраза докато играехме beer pong: "Island trip tomorrow? But tomorrow is the pub crawling event". Истината е, че за много хора, особено британци, пътуване в Югоизточна Азия е, наред с други неща, и възможност за първи напивания далеч от вкъщи. А аз тези неща ги бях преживял вече. Усещах, че това пътуване се превръща в мой бенефис като бекпекър.
Все пак реших да дам шанс и на Full moon партито на Koh Phangan - може би най-мощното парти в света, което трябва да се преживее веднъж в живота. Имах късмет случайно да срещна 2-ма човека, с които се запознах в хостела на Koh Tao, и с тях прекарахме всичките 4 дни на Koh Phangan. От острова не видях нищо, освен плажа Haad Rin, там, където бях отседнал и където се провежда Full moon партито. Не ми се мърдаше много. Самото парти беше лудо, хора скачаха в огньовете, даже да не си от тях оставаш запленен от гледката и може да гледаш с часове.
Не знаех на къде да продължа, но след като 1 човек в хостела ми препоръча Khao Sok National park, реших да го видя. Гледките изкъртиха. Остава в топ 5 най-красиви места, които съм виждал в живота си. Взех тур с преспиване на езеро с плаващо бунгало. Бяхме около 50-100 човека и с някои от тях си станахме почти като семейство. Видяхме слонове в естествената им среда, дори само за 5 минути. Много по-добре и етично от всички "сенкчуарита", където слоновете се къпят.
Обмислях Пукет след това. Но всеки, с който говорих, казваше, че Пукет е пълен шит. Супер туристическо, 3 пъти по-скъпо, без местна атмосфера, гадна храна, пълно с руснаци. Абсолютна кофа за боклук. Интересно е как всеки, който отива за първи път в Тайланд, се тупка на Пукет. Това е силата на масовата информация и social pressure-а. Аз се доверих на добре изпипаното правило в бекпекинга - информацията, получена от другите пътуващи, е най-ценна. И се радвам, че взех решение да избегна Пукет.
За още по-южна дестинация много хора препоръчаха Krabi. Хубави гледки и плажове. Но на този етап ми писна от плажни дестинации и реших, че северът ще бъде моето място. И след 2 VIP автобуса и кратък стоп в Банкок, където пак се пръснах от ядене, пристигнах в Chiang Mai.
Chiang Mai е може би най-популярното място в света за дигитални номади и от доста години имах мерак да го видя, като потенциално място за живеене. Доста по-лежерен е от Банкок, липсва тежкият трафик, и има чудесен стар град, задължително се отсяда в него за пълно преживяване. Тук отседнах в един от най-яките хостели, в които съм бил някога - Hostel Lullaby. Безплатни курсове по муай тай, безплатна йога, безплатни готварски класове. Много добре вайбнах с хората в този хостел, всички бяха пътешественици, готови да опознават местната култура. Доста по-различни от пиячите на Koh Tao, изобщо - мои хора. С тях вечеряхме заедно на местните нощни пазари, ходихме да гледаме муай тай боеве на стадион, и обсъждахме планове за пътуване. Храмовете също са на топ ниво, харесаха ми много повече от тези в Южен Тайланд. Wat Phra That Doi Suthep е може би най-впечатляващият, който съм виждал.
Като за живеене все пак между Bangkok и Chiang Mai бих избрал Bangkok. Chiang Mai се е адаптирал твърде много към чужденците, докато Bangkok, благодарение на контроверсиалната си слава, се е запазил като град за местните, където можеш да ядеш автентична храна за 70-80 бата. Да видим дали ще реша нещо в бъдеще...
След 8 лежерни дни в Chiang Mai наех мотор и се предвижих към Pai. Пътят до Pai е с незнам си колко стотин завоя, в минибус много хора повръщат, но е супер красив да се вземе с мотор. Pai е лежерният рай на земята. Там изпадаш в Pai дупката - искаш да удължиш престоя си още и още, и не ти се тръгва. И на мен ми се случи същото. Трудно е да се обясни какво е специалното на Pai. Просто бичиш айляк, хапваш вкусна храна, и планираш къде ще гледаш залеза тази вечер. И така всеки ден.
Ицето видя сторитата ми в инстаграм и ми писа, че има много известен loop, Mae Hong Son loop, който се прави с мотор. Прочетох малко за него, надъхах се и го направих. По пътя спах в племенно селце (Ban Jabo), отбих се до китайско селце, основано от бежанци от комунистическия режим в Китай (Ban Rak Tai), прескочих до Mae Hong Son, който е град с мианмарски вайб, и карах със слънчогледите, които цъфтят само за 2 седмици през октомври и привличат почти само местни туристи.
Двумесечната ми виза започна да изтича, така че трябваше да си планирам излизането от Тайланд. Отидох на североизток към Chiang Rai, за да си запазя място на бавната лодка към Лаос. Chiang Rai е известен със своите 2 храма и 1 музей, които наистина се оказаха впечатляващи. Особено синият вечер. Иначе няма какво толкова да се прави, освен да се отиде към Лаос.
Бавната лодка към Лаос е традиционният начин, по който са се предвижвали местните, преди китайците да построят ултра бързите влакове. В наши дни предимно туристи вземат бавната лодка, за да изпитат атмосферата. Два дни е, като посредата се спи в малко селце. Хванах период малко след големи потопи и много от крайбрежната природа беше унищожена. Не останах впечатлен от видяното, но за сметка на това преживяването е един път. Заформих приятелства за цял живот. С някои от хората продължихме заедно към Luang Prabang и Vang Vieng. Два дни без обхват е нещо, от което наистина имах нужда. Пълен дигитален детокс. Но идеята ми беше да разкажа за Тайланд, а не за Лаос, Камбоджа или Индонезия, към които продължих.
