Лаос - по Меконг 40 години назад във времето
След почти 2 месеца в Тайланд визата ми изтичаше и тъй като бях на север, в Chiang Rai, най-подходящият начин да изляза от държавата беше с бавната лодка към Лаос по река Меконг. А и прекосяването на сухопътни граници винаги си е културно приключение. Бавната лодка е традиционният начин, по който са се придвижвали местните, но през 2021 година Китай завършва супер скоростният влак, свързващ южен Китай с основните градове в северен Лаос, и в наши дни тя се ползва предимно от туристи, искащи да се пренесат в миналото. Два дни е, като по средата се спи в малко селце.
С бавната лодка до Лаос никога не знаеш на каква точно лодка ще попаднеш. Първият ден изкарахме късмет, беше доста луксозна (за стандартите на Лаос все пак - това е една от най-бедните страни в региона). Седнах в "общата част" заедно с младежите, идеално място за игри на карти, асоциации или просто споделяне на истории и планове за живота. До мен на комфортна маса бяха седнали Йоханес и Ебба от Швеция, които вече 10-ти месец обикалят света и са били къде ли не. Разказваха ми как са наели собствен тук-тук в Шри Ланка и са я обиколили като местни. С тях се сдушихме повече, може би защото са в 30-те си години - по-близо до моята възраст. В последствие продължихме заедно към Luang Prabang и Vang Vieng. Хванах период малко след големи потопи, та видяното от лодката не ми хареса много. Но преживяването беше един път и заформих приятелства за цял живот.
Първите 2-3 часа река Меконг разделя Тайланд и Лаос и виждаш контраста на двете страни по двата бряха. Постепенно навлезнахме в Лаос, и така след 6-7 часа неусетно стигнахме до междинната си спирка - Pak Beng. В нета бях прочел, че това е селце, което преди е било с 1 улица, но сега вече се е разрастнало на 2 улици заради масовия туризъм от бавната лодка, идваща всеки ден. Истината е, че като пристигнахме се оказа доста по-голямо - улиците са може би поне 10. Притокът на чужденци всеки ден, които остават само за една нощувка, е направил от това малко селце едно от най-странните места на света. Още със стъпването на брега буквално ни нападнаха деца, грабещи найлонови торбички, вафли и всякакви сладки. Като агресивни маймуни. Едно момиче ми направи забележка за сравението, но за мен си е доста точно.
Pak Beng като booking experience беше доста първобитно. Бях букнал евтин хостел покрай реката, но какво си book-нал там няма огромно значение. Натовариха ни на камионетките, закараха ни до хостела, но там се оказа, че аз и още двама човека - момче и момиче, с които се запознахме на лодката, не сме в някакъв списък. След половин час ни накараха да платим, като си мислихме, че плащаме за хостела. Обаче след като платихме ни качиха пак на камионетката и започнаха да ни разкарват. Просто шофьорът ни търсеше място за настаняване в селцето, но не си призна, а и английският му беше на доста базово ниво. Оставихме момичето в някаква къща за гости, а с момчето пак ни натовари, закара ни на трето място, и в крайна сметка ни настани в друга къща за гости в тройна стая. Просто в това селце не са схванали все още как действа booking. В крайна сметка не останах недоволен - със сигурност спах по-добре в тройната стая, отколкото щях в хостела.
Нямах все още местна сим карта. Два дни дигитален детокс ми дойде доста добре. Някакси се оказа, че с Йоханес и Ебба сме настанени на стотина метра едни от други. Докато хващах wifi от стаята успяхме да се уговорим за вечеря и даже се намерихме на улицата. Местният деликатес се оказа пържола от биволско.
Като бивша френска колония, багетите в Лаос също се продават навсякъде, та е доста практично за европейци, които са прегладнели и не им се яде пак азиатска кухня. Или просто за закуска преди втория ден на лодката.
На следващия ден отпътувахме с друга лодка към крайната си дестинация - Luang Prabang. Не беше луксозна като първата, но вече се познавахме с хората и беше като пътуване със семейство (но не от тези, досадните семейства). В Luang Prabang останах 6 дни. Заедно с Pai в Тайланд, това е мястото, което ми хареса най-много от всичките ми 4 и половина месеца в югоизточна Азия през 2024.
Много лежерно градче с френска колониална архитектура. Всяка уличка е супер красива, има консистенция в архитектурата, еднаква височина на сградите, малки вили във френски стил, липсват огромни хотели. Кафенце или биричка до едно от многото капанчета по река Меконг за залез е топ преживяване. Ядене на нощния пазар, който много наподобява тези в Тайланд, но храната има свой уникален, различен от тайландката кухня вкус. Няма да забравя супата с телешко за 40,000 lak (3.50 лв). Нямах намерение да ям точно тази супа, но жената ни предложи да опитаме късче телешко, преди да поръчаме. Беше най-крехкото месо, което съм ял, и с Йоханес веднага поръчахме по една супа. С шфедите се виждахме почти всяка вечер за вечеря и биричка. Останалите младежи се пръснаха по хостели и им загубих дирите. В интерес на истината, въпреки, че ми беше забавно с тях на лодката, усетих, че сме на различни вълни и не им взех координати, въпреки, че можех. Това пътуване започнах да осъзнавам как ми е трудно да вайбна с някои бекпекъри, които правят първото си пътуване в живота. Просто аз тези неща вече ги бях преживял.
Какво друго около Luang Prabang? Наех мотор и отскочих до Kuang Si Waterfall. Оказа се най-красивият водопад, който съм виждал през живота си (да уточня, че не съм бил на много от световно известните водопади все пак). Прекарах 4-5 часа там и реших, както типично правя в югоизточна Азия, да направя малък road trip с мотора. Сложих навигацията на някакви пещери на 1 час от града. Оказа се обаче голяма грешка. Пътищата в Лаос са доста разбити и прашни. Редува се асфалт с дупки и част без асфалт. Подминава те камион и целия ставаш в прах. И така непрекъснато. Дестинацията се оказа недостижима за мен. На половината път обърнах мотора и се прибрах в града. Черният ми панталон беше сив от прахта. Бялата ми тениска - също сива. От дупките и непрекъснатото вибриране те боли задника. Тук си дадох сметка как в Тайланд не видях нито една дупка и колко е напред в много отношения, дори спрямо Европа. Излизаш от Chiang Mai, втори по големина град, и се движиш по 4 лентова магистрала. Отбиваш към някакво село като Pai, планински път, шофираш още 2 часа - пак перфектни условия. Но в Лаос, която е комунистическа и (за разлика от Виетнам например) супер затворена държава, пътищата са разбити дори в самите градове. Прашно е навсякъде (освен в Luang Prabang, който е като късче от рая). Ако имаш американски долари си цар - всичко се смята в долари и всеки ги иска (но почти никой не ги дава обратно - супер трудно е да намериш обменно бюро, което да ти даде чужда валута). Тяхната валута няма стойност - извън Лаос никъде не можеш да я обмениш. С тайландки бати пък си нещо като полу-цар, особено в граничните райони.
Следващата ми дестинация беше Vang Vieng. Запазих си място на супер скоростния нов, модерен, кирайски влак, който свързва двата града за 1 час. С минибус същото разстояние се взима за 6 до 8 часа лашкане по кофти пътищата на Лаос, а местните силно ме обезкуражаваха да предприема каквото и да друго пътуване освен с китайския влак. Самите гари също са построени от Кирай. В такава бедна, прашна, разнебитена държава, огромните, чисти, технологизирани гари са като футуристична утопия. Дори правилата на гарите и във влаковете са според китайски стандарт - проверка на багажа със скенер и конфискуване на някои течности. Но неизбежно с този китайски влак, който свързва Китай и пресича Лаос, идват и супер много китайски туристи. Което е може би едно от най-дразнещите неща в Лаос. Те са навсякъде, обикновено на огромни тълпи, и нека просто да кажем, че с тях имаме известни културни разлики.
Vang Vieng е заобиколен от едни от най-красивите карстови формации, които съм виждал в живота си. Но самият град няма нищо общо с райския Luang Prabang. Мръсен, прашен, натрупан боклук по улиците и неконсистентна архитектура. Охромни хотели и малки югоизточно азиатски къщурки делят заедно една улица. Опитват се да го направят столицата на активностите - летене с балон с горещ въздух, бъгита, тюбинг, зипинг, 4-5 лагуни. Предложенията за турове са на практика на всеки ъгъл, което загрозява града още повече. Плюс барове и нощен живот, което го прави доста по-различен от Luang Prabang, където животът замира в 10-11 вечерта.
Отново наех мотор, отново беше доста прашно и разнебитено, но уникалната природа компенсира малко от малко. Пообиколих лагуните, карстовите формации и се изкачих на един хълм за залеза и гледка към балоните.
След Vang Vieng продължих с китайския влак към столицата Vientiane от където имах полет за Камбоджа, а от там за Бали. А Vientiane, въпреки, че е столица, се усеща по-скоро като провинциално градче на фона на други югоизточно азиатски мегаполиси като Банкок, Сайгон или Куала Лумпур. Все пак има интересни вечерни пазари и кафенета в западен стил.
За съжаление в Лаос останах само 11 дни. Просто бях уморен от почти 2 месеца в Тайланд.
Поради това реших, че не съм в настроение за поредната държава от югоизточна Азия, в която да прекарам поне месец. Не опознах страната така, както Индонезия, Филипините, Виетнам и Тайланд. Най-големият пропуск е, че не отскочих на юг към 4000-те острова и Don Det, за които съм чел, че времето е като спряло. Високият риск от малария в южен Лаос ме накара да взема това решение. Много хора го посещават, взимайки хапчета против малария, но аз прецених, че не съм толкова сериозен, за да спазвам стрикния им график на приемане, и е по-добре за мен да пропусна. Кой знае, може би някой ден...
