Gran Canaria - 1 месец изпитателен срок като дигитален номад
През 2022 пандемията постепенно започна да отшумява и ограниченията да изчезват. Реших да тествам да работя 1 месец remote от някъде и се спрях на Gran Canaria, понеже видях, че е на 3-то място в Европа като място за digital nomads. На база този месец щях да реша дали подобен начин на живот е за мен.
Запазването на самолетни билети беше малко сложно. Няма авиокомпания, която да обслужва добре маршрута от София до Gran Canaria, като дори не намерих полети с добри прикачвания. Реших да запазя по 2 отделни полета на посока: София - Малага - Гран Канария - Малага - София, с по една нощувка на отиване и връщане в/около Малага. За пътуване от 1 месец 2 допълнителни нощувки ми се сториха ок.
Как оползотворих единия свободен ден около Малага може да прочетете в разказа ми за Гибралтар:
Островът Gran Canaria е част от Канарските острови, които се намират в Атлантическия океан, част са от територията на Испания, и в най-близката си част са само на 100 км от Африка (Мароко). Това не е колония на Испания. Хората тук са не по-малко испанци от тези в континенталната част, дори спрямо някои провинции са много повече такива. Това си личи по културата, храната, късното ядене и забавление, дори нежеланието да говорят английски. Също така инфраструктурата е забележителна, дори бях леко разочарован колко развит е островът кацайки на летището и движейки се с градския автобус по 3 лентовата магистрала до столицата Лас Палмас. Това не е типичният "райски остров", който си представям като чуя за изолиран остров в океана. Или поне не изглеждаше така първата вечер.
Аз останах 1 месец в столицата Лас Палмас, в airbnb апартамент близо до основния плаж Las Canteras. Лас Палмас е мястото, където живеят повечето дигитални номади, организират се събития, лесно е да срещнеш хора и да се запълни времето след (а понякога и по време на) работа. В Лас Палмас има всичко - огромни хипермаркети, магазини, молове, огромен плаж с дълга алея, около 10 волейболни мрежи на плажа, фитнеси и йога студия, много интернационални и испански места за ядене, много барове, co-working места и кафенета, от които може да се работи, катедрали и тесни улички за разглеждане, колелета и електрически мотори за наемане, и градски транспорт с автобуси, които обикалят както града, така и целия остров.
Лас Палмас има дефакто 2 центъра - според чужденците това е "тясната" част на картата близо до плажа Las Canteras. Според местните това е кварталът Vegueta, където се намира автобусна спирка San Telmo - основният транспортен хъб за останалата част на острова. Разстоянието между двата центъра не е пешеходно и се налага да се взима автобус, колело, мотор или такси, за да се стигне от едното до другото място.
Апартамент до Las Canteras определено се оказа много добро решение. Повечето събития за дигитални номади се организират в този район, така че нямаше нужда да се пътува излишно. Сутрешно тичане на алеята покрай плажа се оказа доста по-зареждащо отколкото тичането в София. Изобщо, плажът е най-добрият градски плаж, който съм виждал - огромен, с алея покрай него, която се извървява от едната до другата страна за около 40 минути. Пълна е със заведения, които обаче не са някакви туристически капани, а са с най-разнообразна кухня на приемливи западноевропейски цени. Дори бих казал че като за заведения до плажа с подобна гледка и качество на храната са евтини - обилна порция хапване с напитка излиза между €12-20.
На плажа Las Canteras има волейболни игрища, на които може да се играе целогодишно (стига да не вали дъжд). Оказа се, че това е доста по-голям плюс отколкото си мислех преди да пристигна на острова. Дори само 1 час волейбол на плажа след работа оказваше положително влияние на целия ден. Понякога оставах до късно заради залеза и социалния елемент.
Относно обществото от дигитални номади, в различни градове обикновено co-working местата или хостелите "монополизират" събитията около тези общества, т.е. може да е доста трудно ако не си част от такова място да срещнеш хора с подобни интереси. Чувал съм, че на други места всичко се случва около Meetup (което не е идеално от гледна точка на комуникация). На Gran Canaria Нелека е направила нещо изключително - организирала е обществото в slack сървър с канали по интереси, и всеки може да се присъедини безплатно. Работи супер практично и е много лесно да се организираш с други хора за спорт, ядене, пиене, социални събития, йога, чужди езици, дори да събереш информация за плащане на данъци и живот на острова ако си за по-продължително време или искаш да останеш за постоянно. Доста по-добре е от която и да е facebook или whatsapp група.
Тъй като бях отседнал сам в airbnb заради факта, че работех през седмицата и исках да имам самостоятелност, използвах този slack сървър почти постоянно, за да ходя на събития и да се запознавам с хора. В последствие, вече намерил интересни хора с подобни интереси, беше по-лесно директно с част от тях да се организирам за хапвания, обиколки на острова с rent-a-car, волейбол и co-working сесии.
=====
Пристигнах в Las Palmas събота вечерта без да познавам никой и в неделя в 16:00 веднага отидох на rooftop парти на дигиталните номади в хотрел The Lumm, за което се бях записал предварително. Това да не познавам никого беше стресиращо, но от времената, когато пътувах из Азия с раница съм запомнил, че хората са супер приемащи, така че само трябваше да избера произволна маса, на която да седна и да поздравя хората. Веднъж седнал на масата с Бен от Германия и Чък от САЩ беше лесно да завържа разговорите, които се оказаха типични, дори банални в последствие - кой от къде е, за колко време е тук, от къде идва и на къде продължава, каква философия за живота, работата и пътуването има и т.н. Бен дори се бъзикаше (или не), че всеки дигитален номад трябва да носи QR Code със себе си, който да отговаря на тези фундаментални въпроси за него. Сканираш QR Code-а и така избягваш първите 5 банални минути на разговора.
Приключих вечерта в италианска пицария с 5 човека от Италия, с които се запознах на партито - 3 момчета и 2 момичета. Аз бях единственият, който не беше от Италия. Все пак заради мен те положиха усилие и говореха на английски поне през 50% от времето. В последствие разбрах, че италианците са най-многобройната нация по всички събития. Те идват с директен полет (най-често от Милано), остават колкото им се седи без особен план, работят отдалечено, а езикът им е супер близък до испанския и нямат проблем да се разбират с местните. Това е голям плюс, тъй като испанците не обичат да говорят английски.
Работната седмица започна да протича стандартно - сутрешно тичане на плажа, работа от някъде, волейбол на плажа и събитие вечерта.
Работните места мога да ги разделя най-общо на 3 типа:
Работа от airbnb апартамента. Апартаментът не беше най-подходящият за работа, но все пак имаше удобен диван и кухненски стол. Стоях си вкъщи когато не се чувствах добре, имах сериозен meeting или просто не ми се социализираше.
Работа от сериозен co-working space. Има доста такива на Las Palmas. Аз тествах Dojo, където ходи Микеле - един от италианците, с които се запознах първия ден. Има удобни бюра, бизнес столове, кухня. Не беше много социално. Хората бяха концентрирани в работата си и дори не ходеха заедно на обяд. Идеално място е да свършиш някаква сериозна работа.
Работа от co-working кафенета. Това се оказа предпочитаният избор от мен в повечето дни. Някои кафенета привличат дигиталните номади, като осигуряват интернет, ток и разклонители. Безплатно е да се работи от тях цял ден. Предлагат закуска и обяд, кафета и чай, както и различни смутита. Записват те в началото на деня и в края плащаш цялата сметка. Оказа се идеално за вършене на работа, която не изисква да си в call цял ден, докато водиш непринудени разговори с другите дигитални номади. Ходех на 2 такива места - Talleres Palermo и Un Lugar Café.
Освен всичко два пъти Нелека организира co-working сесия в хотел The Lumm - работа от фоайето на хотела + закуска, стабилен обяд с десерт и кафе или чай за €20. Цената е ниска с оглед качеството и количеството на храната, и първокласното обслужване, което получавахме. Тази цена беше възможна поради leverage-а, който Нелека има заради създаването и организирането на обществото от дигитални номади. В тези дни rooftop-ът на The Lumm също беше отворен за нас, което освен за сериозна работа, даваше възможност и за добри снимки с пристанището на Лас Палмас.
На традиционната сбирка на дигиталните номади всеки вторник в бар San Remo пък, освен с всички останали хора, се запознах с Джейсън от UK, който се оказа, че навършва 30 години след полунощ. Човекът има нещо като счетоводна къща в UK, което е разнообразие от всички програмисти, с които обикновено можеш да се запознаеш по такива събития. Живее предимно в Лисабон, който е топ дестинацията за дигитални номади в света. Беше дошъл за месец на Gran Canaria, използвайки смяна на апартаменти в Лисабон. Освен това рядко пиеше алкохол, но се забавляваше добре.
На следващия ден, неговият 30-ти рожден ден, пишейки си по whatsapp за евентуални планове вечерта, се оказа, че заминава за южната част на острова с rent-a-car за коктейли и скромно парти. Веднага взех решението да се метна в колата, за да опозная другата част на Gran Canaria. С цел по-добро опознаване на острова Джейсън беше наел кабрио. Между Las Palmas и южната част има огромна 3 лентова магистрала и с кола се стига за около 40 минути. Всичко там бе доста по-туристическо, слънчево, нямаше го и силният вятър на севера. Супер е да можеш да се разхождаш по тениска без да мислиш за яке както в Las Palmas. Малко ми заприлича на слънчака - с огромните хотели, лъскавите дискотеки, викачите пред заведенията, които те убеждават да влезеш. Абсолютно става за една вечер или дори уикенд на плажа и коктейлчета. Много хора от Las Palmas отскачат на юг за събота и неделя. Не бих останал там обаче за по-дълго - от хора, които са решили да отседнат там чух, че няма добри места за работа и е по-трудно да срещнеш други дигитални номади. Заведенията са ориентирани изцяло към туристите и няма такова разнообразие на интернационална кухня. А и веднъж в един ресторант ни изпързаляха малко със сметката, съвсем легално, но остана неприятното чувство за цакане.
Иначе с Джейсън и Патрик пихме по един коктейл на Playa del Inglés, хапнахме, отбихме се до най-популярната лъскава дискотека, за да отбележим неговия РД, и се прибрахме към 2 през нощта в Las Palmas. Джейсън не пи нито грам алкохол и беше в кондиция да шофира.
Едно от местата за "по-традиционен" sightseeing в Лас Палмас е старият град - квартал Vegueta, с тесните улички, кафенета, площад Santa Ana, огромната катедрала, както и улица "Тапас", където едно до друго са наредени може би около 20-30 тапас заведения, кое от кое предлагащо по-вкусни тапаси. Давид, пенсиониран французин, организира там всеки четвъртък тапас вечеря, със супер яка концепция - поръчва се от всичко, всеки опитва от всички тапаси, а накрая сметката се разделя. Запазвах си място почти винаги, защото не разбирам много от местна кухня и това беше идеален начин да хапна всякаква местна храна, а и да се запозная с интересни хора. В началото стигах до квартала с електрически мотор, ползвайки апликацията LoveSharing - доста е удобна, таксува те около €0.20/минута. В последствие започнах да се предвижвам и с автобуси. Иначе за самия квартал - аз лично не съм много по забележителностите, но определено си заслужава да се разходи човек поне вендъж из Vegueta.
Един месец на Gran Canaria звучи като много време, но реално имах само 3 пълни уикенда, и исках да ги използвам на максимум, за да опозная целия остров.
Още първият пълен уикенд наех 125-кубиков мотор, с който тръгнах да обикалям по най-забележителните пътища на Gran Canaria. Взех го за 2 дена без да знам къде ще нощувам събота вечерта. Отправих се в посока западното крайбрежие, тъй като Лаура ми беше казала предишната вечер в пицарията, че магистралата свършва там, а пътищата стават изключително красиви. Също така видях, че някои хора ще правят hiking до Tejeda. Не можах да се присъединя към тях, тъй като местата в техния ван бяха свършили, но видях на Google Maps снимки от Tejeda и ми се стори като изключително красиво място в планината. Направих най-общ план в главата си - Las Palmas - West Coast - Tejeda - Las Palmas с евтина нощувка някъде по пътя.
Западното крайбрежие наистина се оказа уникално яко за каране на мотор, с океана от едната страна на пътя и скалите от другата. Минах през Agaete, после отскочих до Mirador del Balcón, и накрая спрях за паея с морски дарове за €5 на La Aldea Beach. Тук, към 15:00 часа, запазих и нощувката в евтин хостел край Tejeda, на който попаднах в booking - Finca la Isa. Докато пътят по западното крайбрежие беше уникален, планинският път от него до хостела край Tejeda беше като от друга планета. Тесен път между планини от скали от двете страни без растения. Тук-таме имаше по някой кактус. Това остава топ преживяването ми на Gran Canaria и се радвам, че бях сам, за да се насладя максимално на пътя без да се съобразявам с други хора. Осъзнах, че колкото и да ставам повече екстроверт с времето, все още обичам да правя някои неща сам.
На следващия ден на закуска маркирах на картата интересни места между Tejeda и Las Palmas и планирах едно дълго завръщане с мотора към столицата. Обстановката се смени, зеленината и градчетата станаха повече, но карането беше все така уникално. Посетих Mirador Natural de La Cruz y El Montañón, обядвах в San Mateo, качих се на Pico De Bandama, и се прибрах към 16:00 в Las Palmas. Цена на мотора за два дена - €59.90 + €5 за гориво. Преживявания - безценни. Заснех цялото приключение с екшън камера и качих 13 минутно видео в HD формат в youtube - първото ми и единствено видео. Не бях планирал да качвам нещо в youtube, но instagram се оказа неподходяща платформа за споделяне на кадри от мотор - най-вече защото е вертикално ориентиран, а за цялостно изживяване кадри от мотор трябва да се гледат в хоризонтален формат. Ето го и самото видео. Най-забележителната част, където пътят става като от друга планета, започва от 4:30 минута от видеото:
Finca la Isa, хостелът, в който отседнах събота вечер, заслужава отделен параграф. Близо е до Tejeda, но всъщност е построен в нищото в планината. Гледката и залезът са нещо невероятно и няма снимка, която може да ги обхване на 100%. Можех да стоя и да наблюдавам планината с часове. Стана обаче леко недоразумение с вечерята. По-точно останах без такава, защото не знаех, че трябва да я запазя предварително. Това го разбрах в 21:30 вечерта, при положение, че на близо нямаше ресторанти и магазини, а мотор към града не ми се караше по тъмно. За щастие група младежи, които по-рано правеха барбекю, чуха разговора ми с персонала, поканиха ме на тяхната маса и споделиха храната си с мен.
Вторият свободен уикенд се записах за hiking около Tejeda, организиран от Давид. Това е същият пенсиониран французин, който организира тапас вечерите всеки четвъртък. Той организира преходи в планината всяка събота. Мястото беше подобно на местата, които посетих с мотора, но те ме впечатлиха толкова, че реших да ги видя още веднъж, този път по друг, малко по-бавен начин. Улучих най-горещия ден от 6 месеца (по думите на Давид), изгорях на тениска, бутилката от 1.5 литра вода не ми стигна, но всичко си заслужаваше заради невероятните гледки и растения, които видях по пътя. Също така разбрах, че огромните кактуси впечатляват само мен. Италианците и французите бяха учудени от моето възхищение към тях и просто казваха "О, ние имаме същите в Италия/Франция".
В неделя след прехода нямах нищо организирано, за това реших аз да организирам road trip с rent-a-car. Бях видял няколко сторита в инстаграм на хора от дюните в Maspalomas. Снимките им изглеждаха като от пустиня и реших, че няма как да не отскоча да ги видя. Maspalomas е туристически курорт на юг. От Las Palmas може да се стигне и с автобус, но с rent-a-car-а използвахме свободата да спираме на произволни места. Взех Микеле, Доменико и Дейвид с мен и по желание на Микеле се отправихме първо на запад към Agaete Piscina Natural. Това са басейни със солена вода, разделени от океана по естествен начин чрез скали. Изглежда супер на снимки, но вятърът беше твърде силен (както винаги на север) и не влезнахме във водата. Винаги има обаче хора, които се къпят.
От Agaete се отправихме по планинския път на юг. За мен отново да шофирам по пътя беше по-голямата атракция от местата, които посещавахме.
На юг вятърът изчезна и стана много горещо, така че трябваше да се спасяваме във водата. Спряхме на плажа на Puerto de Mogán, което, както всичко на юг, бе твърде туристическо - с плажните барчета, претъпканият плаж и платените шезлонги. Тук, 2 седмици след пристигането ми на Gran Canaria, за първи път влезнах в океана. Приятели от България непрекъснато ме питаха как е водата, но истината е, че аз никога не съм бил голям фен на лежането на плажа и къпането в морето. Ако има добра компания го правя, но предпочитам други активности като волейбол или обиколки с кола или мотор. Така че първите 2 седмици изобщо не можех да им отговоря. Иначе океанската вода е студена. Не очаквайте да е като на БГ черноморието или Гърция.
Привечер стигнахме и до заветните дюни на Maspalomas. Очакванията ми за усещане като в пустиня се оправдаха.
Третият и последен свободен уикенд реших да организирам експедиция до трудно достъпния плаж Güigüi. До него няма път за автомобили, изцяло див е и няма възможност там да се снабдиш с храна. Водата е малко под въпрос - преди последния склон, в единствената къща в региона, местни хора ми допълниха бутилката с вода, но не знам дали е добра идея да се разчита на това. За да се достигне до плажа от най-близкото селце трябва да се направи 5 километров преход в планината на посока. Звучи лесно, но всъщност според ревюта, които прочетох, това е най-тежкия hiking в живота на някои хора. Джейсън се отказа в последния момент преди тръгването от Лас Палмас, но Бен дойде, което може би беше голяма негова грешка. Преходът се оказа наистина сериозен, като се състои от супер стръмно изкачване почти до върха на планината, след което следва спускане до плажа. Някои хора правят това на два дни, като носят къмпинг оборудване, храна и вода, и нощуват на плажа. Ние взехме двете посоки за един ден, като Бен имаше проблем със сърцебиенето, което на много пъти достигаше 200 удара в минута.
Взехме отиването за 2 часа и половина, колкото е според ревютата, но връщането ни отне 3 часа и половина заради многобройните паузи, които правихме заради кризата, в която изпадна Бен. В крайна сметка на връщане аз носих неговата раница, а той успя да оцелее. Не измрънка нито дума против мен, а в следващите дни, когато се засичахме по събития, не изглеждаше да има нещо против мен, въпреки, че водейки го на това приключение едва не го убих. Определено изкарах късмет с компанията - друг човек би оревал света и не би ми говорил до края на живота си.
На мен самият преход ми хареса заради природата. Имаше кактуси. Плажът пък не ме впечатли особено, но самото достигане до върха на планината и гледката, която изведнъж се открива към океана, го почувствах като постижение, което Бен успя да овековечи снимайки ме изненадващо. Има много положителни ревюта в нета за плажа (с 4.5 звезди е в Google Maps), което подвежда много хора, че отиват на плаж, а преходът е между другото. Оказа се тъкмо обратното - приключението е главно преход с плаж между другото.
Последната седмица се отдадох повече на релакс. Плюсът на това да си за месец някъде е че не ти се налага да пришпорваш да "видиш всичко", а имаш време да почувстваш мястото и дори да поживееш като местен. Приятел от България ми дойде на гости последните 5 дни и отседна на дивана в моето airbnb. Запознах го с всички яки хора, с които се сприятелих последния месец, водих го по събития, пробвахме да поработим и от Starbucks, който е с гледка към плажа и макар редица недостатъци, се оказа добра опция за 1-2 пъти.
Starbucks е единственото място, където усетих климатик (това е неприятно, но явно е политика на заведението). Климатът на Las Palmas, макар и променлив и супер зависим от облаците и вятъра, все пак мога да го определя като вечна пролет. Температурите са между 18 и 28 градуса и не се налага да се ползват нито климатици, нито отопление. Супер практично. Както е супер практично да нямаш 4 сезона, покрай които да ти се върти целия живот, и да си задължен да "почиваш" лятото.
Последната седмица, използвайки и гостуването на моя човек, исках да организирам вечеря с познати в местен испански ресторант. Опитът ми да запазя маса удариха на камък и остават като най-неприятния момент от цялото ми преживяване. В два испански ресторанта директно ме изгониха, в единия с доста грубото "пара пара пара", което в последствие разбрах, че означава "стоп стоп стоп". Такова отношение не бях преживявал и в България. Не проявиха никакъв интерес към желанието ми да резервирам за 16 човека, дори и след като използвах google translate, за да си преведа желанието на испански. Английският стига, за да се оправяш в интернационална среда, но излезеш ли малко от нея испанският си е задължителен. Вярвам, че персоналът в тези два ресторанта не отразява отношението на цяла Испания или Gran Canaria, но все пак ние направихме събирането в италианския ресторант Il Segreto Di Pulcinella, където резервацията, отношението и храната бяха на много високо ниво, както си е нормално за всичко, свързано с италианска кухня. Всъщност като пристигнах там разбрах, че персоналът е объркал бройката на хората и вместо за 16 е резервирал маса за 6 човека. Но въпреки, че това е един от най-натоварените ресторанти, веднага се заеха да оправят проблема без допълнителни въпроси, направиха преподреждане на масите и останахме много доволни от вечерта.
Последната вечер преди полета ми на сутринта Нелека организира второ дневно rooftop party, този път в хотел Ibex. Започнах с rooftop party първия ден и завърших с такова последния. И да се бях опитал, нямаше как да book-на дните на престоя ми на Gran Canaria толкова перфектно.
Докато преди месец се чудех дали ще срещна някакви яки хора, с които да vibe-нем, тук вече познавах поне около 20 такива и се чувствах в свои води. На Las Palmas много често се случва да виждаш едни и същи хора по различните събития. Отиваш на rooftop party и виждаш хората, с които си правил преход в планината през уикенда, с които в понеделник след работа си играл волейбол на плажа, и с които вчера си ял тапаси в стария град.
На този rooftop имаше по-тиха част, в която можеш спокойно да си говориш с хората, а тъй като заминавах на следващия ден, самото парти се превърна и в нещо като мое прощално такова. Имахме доста какво да си кажем. Взех си довиждане, а с някои се разбрахме да се видим това лято в друга топ дестинация за дигитални номади - Банско. Има и по-шумна част от партито - с DJ. Там, в един кратък момент от време, под залеза на слънцето и с гледка към плажа на Las Palmas, докато се бяхме хванали за раменете и танцувахме под звуците на Titanium с хората, с които прекарах голяма част от последния месец, бях изпаднал в тотално състояние на щастие. Не знам дали това е най-точния превод на английското bliss.
Така приключи изпитателният ми период като дигитален номад. Тепърва ще осмислям преживяното, както и кое е ценното в живота и как трябва да се живее той. Но от сега мога да кажа, че изпитателният период завърши с успех.
