Gibraltar & Costa del Sol
На път за едномесечното ми приключение в Gran Canaria ми се наложи да остана около Малага за една нощувка.
Бях посещавал Малага преди 2 години и тъй като не обичам да повтарям дестинации, взех rent-a-car директно от летището за един ден, за да посетя Гибралтар. Само заради Гибралтар си взех международния паспорт, тъй като е част от UK, които вече не са в ЕС и има граница между тази територия и Испания.
Границата между Гибралтар и Испания се оказа за мен и най-интересното нещо от целия Гибралтар. На отиване осъзнах, че това е първия път в живота ми, в който ще пресеча международна граница пеша.
Направих го 2 пъти за 2 дена. Влизането в Гибралтар не е сложно - следват се знаците и се минава първо през испанския граничен контрол, а после и през британския. Това го правят хиляди испански работници всеки ден. И двата пъти при влизането в Гибралтар контролът беше по-строг отколкото връщането в Испания. Испанският граничар ме пита къде отивам (при положение, че няма къде другаде да отивам освен в Гибралтар когато вървя към границата с Гибралтар). Британският пък ме пита дали имам виза (при положение, че нямам нужда от такава като гражданин на ЕС). При връщането в Испания обаче изглежда на никой не му пукаше, че минавам международна граница. Единият път дори нямаше граничари на испанската граница и потокът от хора си минаваше без показване на каквито и да е документи.
Известен факт за Гибралтар е, че има малко летище. То е буквално до границата, като потокът от хора и коли го пресичат в двете посоки при преминаването ѝ. Интересно е, тъй като е нещо различно. При по-голям късмет може да улучите момент, в който самолет излита или каца и потокът се спира.
Друго в самият Гибралтар не ме впечатли. Europa point, от където може да се види Африка, не е нещо особено. Cable car-ът не работеше заради вятър, а един път да се разходиш из централната улица е достатъчен, за да събереш впечатления.
Половината от територията на Гибралтар е скала, на върха на която има военна база. Инфраструктурата се върти около тази скала, като част от автобусите я обикалят. Скалата дава възможност за добри снимки. Територията на Гибралтар не е голяма, но може да е учудващо дълга, поради което аз се движих на няколко пъти с автобуси.
Самият Гибралтар не е подходящо място за шофиране, за това бях запазил хотел с паркинг на La Línea de la Concepción, което е малко испанско градче пред Гибралтар.
Между Малага и Гибралтар има магистрала, която обаче е скучна за шофиране. На връщане избрах крайбрежния път, който е доста по-приятен. Има курорти, градчета и заведения, на които може да се спре за обяд или бърз плаж.
Аз бях обикалял преди около Малага и Costa del Sol, а сега фокусът ми беше пътуването към Gran Canaria. Отправих се към летището и заминах на моето дигитално номадско приключение, без да знам какво ме очаква.
